Празник, безделник, 9-ти септемви и оня със шмайзера .

А да са ви честити преврата и окупацията от СССР и червената му армия . За некои това е празник . И го празнуват . Пред паметника... не на някои загинал за България българин. Ами пред паметника на чужда армия . Чужда армия дето ни е обявила война . И няма ни един загинал войник на наша територия . Освен трима . Двама от препиване, третия разстрелян що не могъл да си допие . И тия де го празнуват, размахват знамена . Ама не българските . Викат, че били освободени .. два пъти от освободителите .. ама не размахват и самарското знаме . Щото го не знаят . Веят знамето на Русия . Щото очакват пак да ги освободи . тях поробените. И още чакат светлото бъдеще, де отиде у тъмното минало . У онова тъмно минало де застрелваха за две карикатури на Сталин . Де те стреляха с чадър по разните мостове в Англия . Онова тъмно минало, де като не си от тех, и ставаше враг на народа. С главно  "В" .
Ама с малко "н" . Щото народа беше пролетарии . От латинското proles- значи размножаващ се ... и народа се размножаваше, кво да прави друго .. при режим на тока, дето го имахме много и беше евтин ..ем имахме режим на тока, щото беше много, ем го изнасяхме .. ама за износа нямаше режим . Та като немаше ток, и се размножавахме . За това и им трябвахме . Тихи, работливи и размножаващи се . Колкото повече се размножавахме, толкова повече работехме, и толкова повече имахме безплатни неща . Безплатните неща ги нямаше що беха безплатни и никои не плащаше за тях . Имахме безплатно здраве, ама вноса на платено вносно здраве беше забранен, що у нас имаше безплатно, ама го нямаше , що го не произвеждахме . И образованието беше безплатно . Учехме по учебници останали от тия що минаваха у по горен клас. Някои учебници бяха на по 5-6 години . А нови немаше, що не се налагаше да се пишат нови . А не се налагаше да се пишат нови, щото партията беше казала всичко . И нямаше нищо ново .
Имахме и развито селско стопанство  На кравите вимето се развиваше от сецане и дръпане . Церевацата беше като телеграфни стълбове, ама не толко висока, а толко на редко . Слънчогледа беше като джанта на Икарус. Ама не толко голема, а по 6 у полето .. И развита икономика. И всичко ни беше развито . После развихме и телевизоростоенето . Строяхме телевизори .. тежаха колкото едно прасе . Като прегрееха и миришеха така. За построените телевизори се чакаше на опашка . С номерче. Имахме и приборостроене .. ама прибори нямахме . За полски миксер- 4 часа опашка в ЦУМ . Ама иначе строяхме прибори . И цимент правехме . У Златна Панега и бомба да падне, няма да разруши нищо. Що там и хората бяха циментови . От завода за цимент .
После дойде манджата с грозде .... и светлото бъдеще отиде . Обещаха ни още по светло . Тия де обещаваха старото светло бъдеще . Още го чакаме . и докато не си отиде и последния де развява руското знаме пред оня със шмайзера, все ще сме си у тъмното минало .